Автор: Пино Арлаки, Il Fatto Quotidiano. Арлаки е социолог и бивш евродепутат.

Автор: Пино Арлаки, Il Fatto Quotidiano. Арлаки е социолог и някогашен евродепутат. Голям другар на италианските магистрати Джовани Фалконе и Паоло Борселино и смятан за проектант на италианската тактика за битка с мафията през 80-те и 90-те години на предишния век. Превод за " Гласове " Владислав Наков.

Беден и нерешителен – приключението на Доналд Тръмп ще приключи като това на европейските му прародители, тъй като политиката му е долнокачествен и излъган отговор на негодуванието на един изстрадал и покварен народ.

Встъпителната тирада на Тръмп и първите му изпълнителни заповеди са типичният дебют на популистки водач, който дава обещание да избави хората от тъгите, в които са изпаднали, и да ги поведе по пътя на прераждането.

Колко пъти сме виждали този долнокачествен театър, от Мусолини през Хитлер до Берлускони, до днешните ксенофобски европейски шефове? Колко са обещавали да възстановят националното великолепие и разцвет по силата на персоналната си харизма,  с цел да се срутен позорно, а от време на време и трагично, пред лицето на стопански рецесии, войни и омерзение на самите ползи, които са ги облагодетелствали?

Вярно е, че Тръмп пристигна на власт с помощта на демократични избори, само че неговата история единствено удостоверява главния мотив против изборната народна власт. Платон беше този, който пръв го повдигна против атинската агора, жертва на демагозите на каишката на единия % на епохата (към който принадлежеше и самият Платон).

Избирателните процеси са жертва на ирационални сили, тъй като допускат очевидно фиктивен потенциал на гласоподавателите да правят оценка претенденти и стратегии. Теза, доказана от известната смешка на Чърчил, че най-големият мотив против демокрацията е петминутен диалог със средностатистическия гласоподавател. И обезщетено от също толкоз известната смешка, че конвентът не предлага нищо по-добро.

Демокрацията е уязвима за операция от страна на олигархии, които употребяват ниското политическо присъединяване и необятно публикуваната дезинформация в своя изгода. Всичко това обаче стига единствено до тук, тъй като точно последните произшествия на популистките политики карат гласоподавателите да се замислят. След като са платили цената обаче.

Едно от най-повърхностните тълкувания на триумфа на Тръмп е да го припишем на реакцията на американския гласоподавател против неконтролираната имиграция и woke-културата, като че ли това не са изтърканите изкупителни жертви на изтъркана демагогска и фашизоидна традиция.

Най-безсмислените понтификатори стигат толкоз надалеч, че изясняват обръщането на палачинката от страна на софтуерните магнати към Тръмп, които до през вчерашния ден бяха демократи, с умеенето им да уловят анти-гей, анти-мигранти и анти-система протеста в сърцето на Америка, а не класическото присламчване до спечелилия, което също сме виждали кой знае какъв брой пъти.

Защо приключението на Тръмп ще приключи като това на печалните му европейски прародители? Тъй като политическата му формула е долнокачествен и излъган отговор на негодуванието на масите хора, които са обезпокоени и деморализирани от компликации: обедняването на междинната класа и работническата класа, утежняването на качеството на живот, неустановеност за бъдещето, възприятие за застрашени или изгубени съществени права като здраве, работа, персонално достолепие.

Тръмп дава обещание нов златен век на американското население, чиято психофизическа деградация е притеснителна. Сред италианските мъдреци, които пишат за Съединените щати, има хора, които приказват за американско общество, което не съществува от петдесет години. Проучвания, извършени от най-престижните университети в Съединените щати, се пробват да обяснят за какво едно от най-дълголетните, най-здрави и най-оптимистични популации на планетата – това на Съединените щати до 70-те години на предишния век – се е трансформирало в болница, където предстоящата дълготрайност на живота понижават от година на година, вместо да се усилват, както в останалия свят: 6 години и половина по-малко, в сравнение с в Италия (76,4 против 82,9) и 3,7 по-малко, в сравнение с в Европа (80,1).

Американците през днешния ден живеят съвсем две години и половина по-малко, в сравнение с през 2010 година, тъй като живеят оскъдно. Тяхното физическо и психическо здраве е разтърсено заради възходящата беднотия, легализираните твърди опиати (фентанил и други подобни), самоубийства, алкохолизъм, затлъстяване и посттравматично стресово разстройство (психични разстройства, дължащи се най-много на последствията от войната).

Свръхдозата с опиати се е трансформирала във водеща причина за гибелта на американците под петдесет години, с над 100 000 смъртни случая годишно (седем хиляди в Европа), което се равнява на две изгубени войни във Виетнам всяка година. Самоубийствата са с 45% повече от междинното за Европа и се усилват на фона на намаляваща световна наклонност. Убийствата, въпреки и намалели, са 5 пъти повече от тези в Европа и 10 пъти повече от тези в Италия, да не приказваме за % на домашно принуждение. Има 16 милиона души, страдащи от тежък стрес или 5% от популацията: подарък от десетилетията на милитаризъм и експанзия. В най-богатата страна на планетата детската смъртност се усилва, вместо да понижава от 2019 година насам, а през 2023 година ще бъде съвсем тройна, спрямо тази в Северна Италия (1,9 против 5,4 живородени на хиляда). Бездомните наброяват няколко милиона, а в Калифорния ситуацията е съвсем отвън надзор.

Данните за височината на популацията отразяват тъкмо данните за приходите и здравето му. Те документират по какъв начин високият, слаб, деятелен американец от холивудските филми от 50-те години съществува единствено в сънищата на някой италиански публицист, нуждаещи се от незабавна помощ. Средният растеж на американските мъже в този момент е с 3-8 сантиметра по-нисък от този на европейците, откакто са спрели да порастват през 60-те години на предишния век дружно с благосъстоянието, здравето и всичко останало. Днешните жители на Съединени американски щати са по-дребни, по-дебели и по-уязвими от своите европейски сътрудници.

Тези данни не идват от американската радикална левица, а от изследванията на Робърт Пътнам (Харвард), Ангъс Дийтън (Принстън) и голям брой демографи, историци, социолози, икономисти, пренебрегнати от главните медии. Тези учени акцентират, че деградацията на човешката и естествената същина на обществото е съпроводена в Съединените щати от деградация на стопанската система, която през днешния ден е в ръцете на финансовия капитал и липсва нужната инфраструктура за обновяване, утежняване на околната среда и колапс на главното обществено доближаване, т.е. на виталната мощ на една цивилизация.

Сега възобновяване на такава разрушена система изисква дълго време, големи запаси и комплицирани и широкообхватни политически планове. Америка сигурно няма дефицит на време или запаси. Тя е и ще остане още дълго време огромна мощ, оборудвана с задоволително естествени и механически запаси, с цел да поддържа възраждането си.

Липсват плановете. За да се възродят Съединените щати, ще трябват всеобхватни тактики, надеждни визии за бъдещето, сходни на тези, които избавиха американския капитализъм през 1920-те и 1930-те години, и сходни на тези, които го възвърнаха след 1945 година, под прикритието на международно държавно управление. Имперски тактики и визии, несъмнено. Но съответни на провокациите на терена, ефикасни и носещи разцвет, даже за сметка на другите.

Не мисля, че четирите експлоадирания на Тръмп против имигрантите, комерсиалните съперници, възобновимата сила и разнообразието са даже покрай тактика за излизане от упадъка. Но параноичният жанр на американската политика е проблем на народа на тази страна.

Съответният въпрос за нас е да разберем дали популизмът на Тръмп ще има кървясъл или кротичък край отвън границите на Съединените щати.

Инфо: lfattoquotidiano.it

Превод за " Гласове " Владислав Наков